За хората, които четат редовно неепилираните ми мисли; подарявам ви една сълза и скромно благодаря.

Повече е повече от повечето, което имаш.
Колкото повече, толкова повече.
Има ли граница на "повече".
Да.
И тя е по- голямото на "повече".
Ние хората нямаме "най" в живота си.
Винаги може повече да те боли, а както знаем вече границата на болката е по- голяма болка.
Винаги може повече да обичаш (недей, ама знам, че няма да ме послушаш).
Винаги може да си повече луд от лудите.
"Повече оптимизъм" викаш?
На мен ми стига толкоз; и без това трудно се справям с наличието на тоя дето имам.
Единственото, което не вреди много в повече е ...баси не се сещам. Всичко трябва да е баш толкова колкото ти е нужно. Защо не дишаш повеше от нужното? Кислородът в повече убива.
Цаката на живеенето ни е правилното дозиране на нещата, които искаме да имаме непременно, а какво искаме да имаме е вече въпрос на височина на мирогледа.
"Повече" не е стълба нагоре, а спирала.
Гледай фимчето, пусках го преди гоини. Ако не те накара да се замислиш, значи няма с какво да мислиш или и да има- няма смисъл. Един приятел ми го пусна преди 3 години и ми каза:"Гледах го и като го гледах се сетих първо за теб". Отне ми време да разбера защо.

http://www.youtube.com/watch?v=CFlZe5o6Rbw