Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2010 10:37 - Моето (Друго) Момиче
Автор: virginblack Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2622 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 29.02.2012 20:02


Неговата лудост.
Унищожителна и жадна.
Отдаваше й се като на жена, неговата жена- неговата лудост, неговата любов, неговата …ба ли го какво е.

Той обичаше момичето с тънкото телце, веселата усмивка. Азиатската й хубост така и не разбрах. Тя беше като всички виетнамки, само набито око можеше да ги различи. Раса, какво да го правиш.
Може би всеки европеец си мечтае за азиатска любовница. Той обаче не беше Джон Ленън, още по-малко Боб Дилън, макар че свиреше на китара. За нея. Тя обаче не знаеше кой е Боб Дилън, нито пък беше виждала машина за миене на съдове. Цивилизация, какво да го правиш. Казваше се нещо си, завършвашо на “йонг”, за него тя беше “Моето момиче”. 
Обичаше я мъчително, мълчаливо, многопластово, многоцветно, после гласно, после крещящо и черно. Обсебваше, обграждаше я. Тя твърдеше, че обича мъжа и двете си бебета, които не беше виждала от години (три и половина) и вероятно забравила  и които отдавна не бяха бебета. Предлагаше му приятелство, а той никога не събра смелост да я прегърне или целуне, а можеше да извади някой лев и да я изчука мигом, както правеха другите, но милия вярваше като глуха овца в чистотата й. А и той нямаше пари и работа.
Прилепил се беше да живе на гърба на една млада и достатъчно възпитана дама, която толерираше малките му екзотичности, тя се казваше “Другото момиче”. Той не я обичаше, дори не я харесваше, тя го обичше  и той използваше всяка въможност да измъкне някой кинт да даде на “Моето момиче”, твърдо вярвайки, че всяка жена има цена. И тя имаше. Но прекалено висока.  Парите не му стигаха за кревата й.
Когато визата на "Моето момиче" изтче и беше пред екстрадиране, тя му поиска петстотин кинта да си помогне с “документите”. Той обеща. “Другото момиче”, която използваше за банка (включително и спермобанка) надуши че нещо не е така както беше. Отказа му парите. Той губеше “Моето момиче” заради тая кучка, дето “се стисна в последния момент”. Тогава “Моето момиче” се обади на друг,  за жалост негов приятел, богат, изчука го, а “Моят богат приялет”,който изобщо не подозираше за тайните копнения и лъст на по-бедния си приятел не отказа секса, но отказа парите. Купи й обувки и я заведе в McDonalds (по нейно предпочитание). Тя го излъга че се развежда ..хахаха..по Интернет и че децата й ходят на училище, което струвало много пари. “Моят богат приятел” й даде 150 евро. Тя ги сложи в обувката си.
На сутринта се видяха, двамата приятели, богатият се похвали, бедният  се хвърли да го ръга с нож. Не го уби. “Копеле,че аз от къде да знам бе. Кога си ми казал, че я харсваш. Ми нали живеЕш с Другото момиче, нали сте заедно уж. Аз от къде да знам?. А и тя си е една обикновена курва, копеле”.
После свериха инфото дадено от нея и двамата разбражха, че или много забравя или много лъже. Забравила е вероятно, казваше си той, била е в нужда за пари и аз не можах да й помогна. И се прибра в дома на Другото момиче и се напи като куче.

Виновната дама струваща няколко стотин кинта се се покри като пръдня изпусната в полите на дама от Викторианската епоха. Усещаше се че мирише яко, но вятърът само разнасяше вонята, тежка и лепкава като пиявица. Вонята събуди позадрямалата му лудост. Той млъкна и запи. Винаги беше пил реки от алкохол, сега запи морета.

“Моето момиче” искаше пари да остане, не да си иде, да прати на мъжа си – сводник някой лев и да я остави на мира и да не я занимава с деца и глупости. Да си плати наема, че беше незконно пребиваваща и никой не я искаше на работа. “На мен харесва тук”. Искаше да живее в разкоша на богатия приятел, да спи на пода му, но да е нахранена и да лази в краката му, но да е на топло през зимата. Той не я искаше. Ебането му костваше една седмица тормоз по телефона и на място “Вземи мен в свои крака, аз твоя робиня”. Богатият приятел ненавиждаше предателството й. Тогава тя се обади пак на бедния и го помоли да заминат да живеят в неговата страна. “Вземи мен и отведи далеч”.Той застяга куфарите. Очите на “Другото момиче” бяха широко затворени. Тя се молеше да не изпуснат самолета и да я остави на мира. Молеше се това да свърши. Естествено той не беше имал много избор та се беше принудил да я запознае с детайлите на тази иначе така скучна love story. Тя беше приела фактите по “приятелски”  и беше влязла да се изкъпе и да отмие мръсотията, която беше полепнала като кирлив пласт лъжи, неговите лъжи, от месеци. Тази нощ, когато той й каза, тя спа като къпана. Олекна й. Едва броеше часовете до самолета, за който в крайна сметка даде половината пари само и само да се махне, да се отърве от този ад. Лудостта му обикновено идваше на фази по дни. Сега обаче ….събираше весело багажа и тогава “Моето момиче” се обади и му каза че не иска да заминават, че не иска да живе с него, че не го обича (беше намерила източник на кинти да остане тук, дето мен харесва). Той подскочи от леглото и замахна с ръце, повали “Другото момиче”, счупи столовете й, масата, леглата, виеше като вълк, махаше с нож. После избяга, чупейки столовете на верандата.
“Другото момиче” заключи вратата и си легна най- накрая без бремето на неговата лудост. Дори не се учди на веселите глътки въздух в дробовете си. Свободна най- накрая. На сутринта го намери да спи пред вратата. Лазеше и искаше прошка. Кълнеше се че никога няма да се повтори. Нямаше пари да яде и да пие. Ръцете му трепереха, тялото му трепереше в абиненция. Тя го пусна, даде му цигари и го намрази.
Омразата й беше тиха, беззлобна. Само гледаше лудостта му и пишеше дисертация.
А той ….се затвори. Седеше и пиеше до несвяст в кухнята, после се осъзнаваше и излизаше и пиеше до нествяст другаде. Някой го прибираше.
“Другото момиче” пишеше дисертация.
“Моето момиче” замина в леглото на кипърец.
Той пък седеше на верандата всеки ден с часове (от изгрев до залез, че и след това)  и чакаше “Моето момиче” да мине, да види крехкото й продадено тяло. Не знаеше къде е. Чакаше я. И пиеше и пишеше текстове, които тя не можеше да прочете. После свиреше на китарата си и пак пиеше. Прописа стихове за разбити сърца. Другото момиче им се смееше и го подлудяваше с присмеха си.
“Другото момиче” престана да го забелязва. Омразата й стана от тиха видима и шумна. Тя продължи с него без него. Остави го до себе си като бездомно пале, на което даваш дом докато се окопити. Не го изгони, защото кой гони домашния си любимец без да му е намерил добър стопанин. А и той не беше ваксиниран срещу бяс.
Една вечер се прибра от работа и не го намери. Не се запита къде е. Излезе да се види с познати, прибра се и го намери.
Проснат на цимента в студената баня, от устата му бликаше кръв, от задника му също, заедно с обработената храна. Лежеше в помията на жалкия си живот. Трепереше. Не можеше да говори.
Тя затвори вратата на банята, влезе в хола и си пусна любим филм. Изгледа го, нахрани се, след два часа отиде да види дали диша. Телефонйт му звънеше. Тя се обади. Беше “Моето момиче”, говореше за някакви пари, които той трябвало да й занесе преди два часа. “Другото момиче” каза кротко “Ела го вземи, той май спука язва и се е насрал”.
“Моето момиче” затвори и избяга…завинаги. “Другото момиче” пусна топла вода, изкъпа го, отми кръвта и лайната и зачака линейката. Качи се с него. Той стискаше ръката й “Прости ми, прости ми..” “Разбира се” говореха устните й, “Ебала съм ти майката, утре съм на работа бе, глист” говореха очите й. Тя изчака да го стабилизират, прибра го у дома си. Пак.
С всеки минаващ ден той се чувстваше по-добре и по-добре, започна да се храни. Започна да мисли и разбираше, че никога не е обичал друга освен “Другото момиче”. Гледаше елегантните й , понякога резки движения, с които сипваше супата му или носеше чая му, слушаше смеха й , когато говореше с някого по телефона, слушаше тихия й дрезгав глас, когато говореше с него (рядко) и се чудеше защо са загубили толкова време. “Мога ли да спя при теб” попита той. Не, каза усмихнато и кротко тя. Вече не. Отдавна не. Имаше време…То обаче изтече. Принцип;не чакай времето, защото то никога не те чака.
Един ден той се събуди както обикновено към обяд. Стана и я затърси, знаеше че е на работа чак вечерта.
Беше празно. На масата имаше триста кинта.
Погледна към масичката, на която винаги поставяше с грижовност и обич запалката си, нейната запалка, подарък от любим човек. Нямаше запалка. Беше си отишла със запалката си. Оставила му беше един диск. One of these monings….
В ушите му звучеше само “and I"ll be gone”. Седна и заплака. Набра телефона й. Къде си, попита той. Close, каза тя и се засмя. После добави “но достатъчно далеч”. Ами аз, попита той. Ами аз, отъвърна като ехо тя. И той разбра. Беше го напуснала, беше напуснала собствения си дом, защото той не се беше сетил сам да си иде.
Тя затори телефона, почисти мониторчето му и запали цигара. Беше го обичала всеотдайно, беше пожертвала всичко, за да му помогне да излезе от ада а обсебеността си и лудостта на една не на място послтавена любов. Вече не беше интересно. С всяко позвъняване на телефона, той щеше да полудява от копнеж и надежда по "Моето момиче". Да  лъже "Другото момиче".
Нямаше време да го чака да чака.
А той зачака. Поглеждаше телефона всеки 2 минути дали има съобщение от “Другото момиче”.
Тя замлъкна. И  забрави и вече не остана какво да мрази. Обикна… себе си.
Той започна да си спомня. Не остана какво да обича и намрази…себе си. Какво направих? Защо? Why, why, tell me why.... хубава песен. Защо тя ми помогна? Може би ме обича още.  И лудостта го обзе отново. Пиеше и свиреше на китарата. И мислеше за Другото момиче, имаше я до себе си толкова месеци без дори да я  погледне истински. Малко се страхуваше да я гледа в очите. Винаги го гледаха като рентген. После го диагностицираха като рентгенолог. Беше пропилял девет месеца с нея да лъже двамата вместо да я обича нежно. И душата му се изпълни с копнеж. 

И седна на верандата и зачака да мине тя, "Моето Друго момиче".

Така е то.






Тагове:   моето,   момиче,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bapha - прекрасен текст
19.01.2010 10:48
описание, случване, филм...
дано ти не си била "другото момиче" де, но като разказ е...
Да, така е то...
браво
цитирай
2. grobari - баси майката. . . дадох си жълт ка...
21.01.2010 15:47
баси майката...дадох си жълт картон
цитирай
3. nikola7 - A ... ?
21.01.2010 17:39
хубав е разказа

A "Другото момиче" накъде продължи?

цитирай
4. virginblack - Mi ne znam.
07.02.2010 19:31
Vse nanqkyde sigurno, tova e razkaz po polu- vidyano, polu- chuto. :)
цитирай
5. absinthium - страхотно е. . . толкова добре си ...
26.05.2010 17:04
страхотно е...

толкова добре си описала..тази до болка позната ситуация..нямаше ли и една хубава българска песен по този повод - 'аз търся теб, ти търсиш друг, той търси друга, тя търси друг'..и така нататък..до края на света..и след това..сами и разминаващи се
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: virginblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1508130
Постинги: 391
Коментари: 1731
Гласове: 5232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031