Моят фен е Бари.

Бари Мос.

Бари е моя единствен фен.

Той разказва на всички за най- великата книга. Ха. Моята книга. За моята цигуларка и моята лимонена горчивина.  

 

Бари е на 76, жена му  Бени беше на 77. Заварих ги тук преди три години.

 

На 74 Бени изглеждаше чудовищно. Рядко излизаше от тях а Бари бе на режим яко пиене, за да не я гледа, понеже Бени му отказвала секс от двадесет години.

Бари почваше от осем с първото отворено заведение и свършваше около …късно вечер. Пръскаше по двеста кинта на ден (без парите, които мушкаше в сутиените на рускините в Султана бар) и раздаваше напитки и храна на кой мие и замине.

Бари имаше много пари.

Бари имаше много приятели.

Всеки ходеше за пари при него. Така до следващата му сериозна криза преди година и половина, когато изперка от пиене и го сложиха един месец в усмирителна риза (ам... той е с торбичка вместо пикочен мехур и гледа на рака си като на пъпка от комар). Казва „Моята шит баг” ми е най вярна. Никога не ме напуска.” Та влезе в лудницата с торбичката си и после мина на сух режим и на системното тровене с храна от Бени, която съхраняваше храна от 1992 и му я даваше да яде като на куче. Ама той избягваше да се храни у дома.

Ако питаш мен, Бени бе по- откачена от Бари, който беше с диагноза освен рак и тежък алкохолизъм, маниакална депресия. Никога не го бях виждала депресиран обаче. Само веднъж разплакан.

 

Та Бени реши, че ще го надживее и реши да го принуди да предпише всичко на нея. Той предписал, за да я направи щастлива.

 

Бари остана със сметката си „лични” и скоро след като се пооправи я подкара наново. Имаха разбира се огромните си пенсии, ама то няма покриване тоз харч.

 

По това време Бари среща една българка. Беше дошла в Писури за някакво проучване, синът й пише сценарии за късометражни филми.

Бари се влюби. Менталният оргазъм от добрината и интелекта на тази жена го върнаха към живот. И когато тя си замина за Щатите аз бях там да гледам и слушам.

 

Банковата сметка на Бари се изпразни. Така Бари и Бени посрещаха първата Коледа сами, у дома, а Бени ставаше все по- нетърпелива да погребе мъжа си и да вземе всичко. Деца не бе пожелала да има.

 

Странно нещо обаче е съдбата. Преди два месеца Бари ми се обади в полунощ и каза „ Джорджина, жена ми умря.” Аз нещо почнах да сумтя, че това никак не е повод да ме буди. После изказах съболезнования. Обаждаше ми се по сто пъти на ден да ида да го видя. Понякога повече от сто. И отидох.  На третия ден.

 

Бари, почти щастлив и много пиян беше разхвърли всичките чанти на жена си и ровеше за пари.  Някаква дама от Лимасол беше дошла да си вземе килима, който им продала преди седмица и още не беше платен, а Бари беше успял вече да я назначи за секретарка и й обясняваше как иска да купи магазина й за екзотични килими. Всичко беше комично. Седнах и попитах за подробности. Бени починала от мозъчен кръвоизлив. „Няма значение, и без това щях да се развеждам. Добрина идва тая седмица и аз и тя ще живеем тук. Ти искаш ли да се преместиш с да живееш при мен?” Не, казах, не искам нито да живея с теб нито  да работя за теб. Защо? Защото не те харесвам достатъчно.

 

Не е вярно. Аз го харесвам достатъчно, за да напиша това за него.

 

Той е умен човек. Изключителната му ерудиция и чувство за хумор го бяха направили нещо като местен гуру.  Казах му да почне да се обажда на всички, които е поил и хранил години наред и да им иска помощ докато прочетат завещанието а Бени. (Знам, че това завещание не предвижда Бари, понеже Бени е вярвала, че той ще се гътне пръв и знам, че едната им къща ще иде за чистачката им – една нисък, набит, мързелив лилипут от местен произход, която вече има няколко къщи.)  

 

И той почна да се обажда да иска пари от всички. Никой не му даде. После никой не му вдигаше. Казах му, че никой не вдига и той плака. Аз го хранех в устата, понеже ръцете му трепереха от пиенето и той гълташе супата със сълзите си.

После разчиствах вещите, които жена му бе натрупала с милиони дни (имаше даже стари обелки от масло, които пазеше незнайно защо, а във фризера намерих месо с изтекъл срок на годност преди пет години). Тогава намерих в една книга пари. Имаше 300 евро, скрити. Дадох му парите. Той ми даде 40 евро обратно и ми каза, че никой не би му ги дал, всеки би си ги прибрал. Разказа на всички колко съм честна. После намерихме пари в други книги. Намерихме и други неща...Не е предполагала да се поприкрие малко...

 

Комшиите му купуваха пиене и някак го държаха в транс, докато прибират я лаптоп, я уредби и Бари се чудеше къде са му стиковете за голф. Никой не крадеше от книгите му обаче, макар че бяха много ценни и стари издания.

 

Той неуморно се опитваше да продаде обеци, бижута и каквото там беше намерил лазейки из къщата.

Неуспешно.

Взеха и другите килими.

И колата изчезна.

Оказа се, че дамата , която бе му продала килима си осребрила двата чека ( 2800 и 1600 евро) , понеже били на нейно име и килимът се водеше неплатен. Казах му да заведе дело. И той заведе, ама няма при за адвокат.

 

Не отиде а погребението на жена си, не отиде и на обяда след това (аз миех чиниите на този обяд и гледах как се тъпчат като свини). Всички казваха „Баси гадното копеле!”. Не отиде защото „Аз просто не я обичах, живеехме под един покрив, тя ми взе всичко, надявайки се да пукна преди нея. И освен това аз нямах пари да платя погребението и обяда. Какво да правя там?” Дали е прав не знам, но някак го разбирам…

 

Всъщност прав е. И има смелост да каже истината.

 Ще кажеш ама това са 50 години брак бе. Е и? Те не се обичаха, не ходеха никъде заедно.  Той беше наивно преоткрил любовта в лицето на обикновена жена, но пък това му даде сили да живее. Не искаше и не иска да е лицемер. Брутално!

 

Обаче дойде на презентацията на книгата ми седмица след погребението. Всички намериха постъпката му за скандална. „И има наглостта да се появи, след като не погреба жена си?”

В костюма за погребението.

Без чорапи, не можал да си намери.

Казах му да се държи прилично. Май след като му казах, че микрофонът не е за него се успокои. Стана ми съвестно. Знам, че щеше да им изрецитира любимите си моменти от книгата и да им каже колко съм талантлива. И все пак аз отблъснах тази…реклама.

 

Неговата любима българка дойде преди седмица. Дойде обаче само за кратко. Тя не го обича като мъж, но обича акъла му и страхотното му чувство за хумор, което е разбираемо. Отидох да ги видя. Седнах на дивана. Той беше щастлив. Тя му пусна любимата му песен „You make me feel so young”. Синатра е бил кучи син, но е изпял душата на милиони хора.

Той запя, гледайки ме в очите и тя запя с него. Навън валеше порой. Има усещания, които не можеш да сложиш в думи. Беше като ходенето към колата след погребение на свиден човек и тъкмо да се пръсне сърцето ти, намираш изоставено в количка бебе. Не знам дали ме разбираш какво казвам.

А покоят навън отмиваше цялата кал на това проклето място.

Когато песента свърши той ми каза „Всеки, който ти каже че не умееш да пишеш е чикиджия. Вярвай в мен. Аз съм твоят фен. И все пак страница седма ми е любимата.”

 

Разсмях се. „Бари, от хаповете ти е.”

 

 Тръгнах след минутка и плаках през целия път.

 

Животът на Бари е пример само за едно: той е живял както намери за добре, без да наранява никого, всеки избор е бил негов избор и сега с достойнство, в черен костюм без чорапи черпи резултата от тези решения. Единственият епитет, който не мога да употребя за него е „жалък”.

 

Ако си представим живота като Титаник, то Бари би посрещал напиращата вода с огромен Джак в ръка и пура в устата и би викнал към небето „Fuck off, you cunt! Let me finish my Jack!”. Може и по анцуг и пантофи без чорапи със стария зелен пуловер. То толкоз му остана след като го пребиха пред Султана бар и му взеха и телефона и дрехите.

Ох! Не знам. Нищо не разбирам вече!

 

 

 

 

 

„Всеки, който ти каже че не умееш да пишеш е чикиджия."
прав е, наистина.
как мога да си поръчам книгата ти?

http://www.amazon.co.uk/I-Have-Strong-Jaws/dp/B004NSV6E4

По принцип няма да я намериш в книжарницте, понеже г мързи да я слагат. Казха ми :Който ска да си я поръча" това е в БГ положението,но не съм там да ги наакам.

харесах първо снимката.Започнах да те чета и няма да спра.Така ,че Бари не ти е единствен фен.Благодаря ти