Жената беше слаба, превита и на неопределена възраст.  Когато се усмихваше изглеждаше чаровна, но в повечето случаи грозновата и като съсухрен мъж. Миеше чиниите на стотиците гости на заведението…мълчаливо, вземаше поръчките за кухнята и закуцукваше натам. Един ден я беше бутнала кола и премазала крака й. Не се оплака на никого, за 2 евро на час беше дошла, за да се трепе и да изкара пари за семейството си в Румъния. Говорихме няколко пъти и ми каза колко й е било трудно без децата и семейството й. Колко й е трудно и сега, но дъщеря й е тук вече и беше по-спокойна. Видях десетки българи, изоставили деца, семейства, дом за да работят за някой лев повече…Обикновени хора, изгонени от дърважата си и от мизерията, пребити от труд, който обаче тук им се плаща. Няма унизителен труд, има унизително отношение към труда, има манталитет, има култура, има културни пропасти….. Бездни. Кипър е едно село, пълно със селяци, Кипър е една красива и удерена държава с грозен и невъзпитан народ, красива и уредена бивша британкса колония, където хората се хранят от туризъм и убийствени цени и от труда на милиони мравки като нас….

 

Кипърци са груби с хората, които работят за тях, те са мръсни, изхвърлят боклуците си по земята, искат да говориш на великия им език иначе си боклук, седят по пет часа на един сладолед и говорят шумно, скандалджийски и жените им са усойници. . Те са богати и няма мизерия и това, което прави настроеноето различно е ведрото „добро утро” на туристите, които се усмихват, ценят те и се отнасят с теб като с човек.

 

Тук има толкова българи, че чак се почудих колко много ама наистина много хора не са там, където трябва да са, а са по гурбет. Болно ми е като ги видя, смазани от бачкане, сядат за по бира или две и разказват колко пари са пратили у дома. Болно ми е и някак хубаво когато ме познаят че съм българка по гуменките Булдозер и ми се усмихват и ми се радват. Хората тук, българите, са много сплотени, помагат си и се обичат, тук българите са повече българи отколкото там, при нас, където не се знаем кои сме и сме забравили какви сме. Мъчно ми е за България, обичам страната и приятелите си, побърквам се от болка за семейството си, за малката, за моето легло и моята маса, но като знам безизходицата там не искам да се връщам. Не искам да влизам в ада , не искам да работя по 18 часа за парите които изкарвам тук, работейки по 8. Все пак всичко опира до сметките за парно, ток , вода и прехраната…..прехраната. Мамка му и вивот. И както казваше един американец живеещ в БГ – уморих се да си броя стотинките.

 

Може да те третират като боклук, но ти плащат. И униженето…и за него ти плащат…..Преди дни казах- безкрайна е само болката, сега мисля че безкрайно е само унижението. Все пак всики сме курви- продаваме се под една или друга форма – дали там или тук или където и да е, все сме продадени. Всичко ми напомня за онази сцена от Сърца за изтръгване- пазара за старци….

 

А някой ми казваше – важно е да си стойностен човек. И да, ако си??? На кой му дреме? Така или иначе не се ли вкопчваме в живота защото той не почива върху никаква основа и няма един довод в негова полза. Ако дадем ясна цел на живота си, той моментално ще загуби своята привлекателност.

 

Не зная къде е края на пътечката ми, може и скоро да е, но поне знам вече и това. Българите си отиваме.

Много болка и много истина има в това, което казваш.. :(

добре че не са всички 'българи' като вас

Според мен не си отиваме. Идваме....

Отчаяние,безнадежност,самота,унижение,безперспективност,липса на желание за живот.Това е впечатлениетo ми.Бих искал да мога да Ви помогна.

Отчаяние,безнадежност,самота,унижение,безперспективност,липса на желание за живот.Това е впечатлениетo ми.Бих искал да мога да Ви помогна.

налитаме на тая пуста чужбина,като мухи на мухоловкаи като се изплескаме на нея махаме щастливо с крачета,колко е вкусен сиропа и,докато не се усетим,че мърдане няма и тва е края

А къде отивате?...

родени сме на изток от рая. уж.

25-т часа на 7-м дълги години,
това ли е живота?

Mnogo istina i mnogo tyga.Po edno stranno stechenie na obstoqtelstvata,cheteiki tova sym v Kipyr,a po-strannoto e,che sled dva dni shte se vryshtam v Bylgariq.Kakvo da ti kajq:prava si,no moje i da greshish.Jqlkoto e,che nqma znachenie

наистина няма значение, аз след два дни ще съм обратно там. и то с детето сама :)