Обичам дните , когато си платя наема. Все едно Господ ми дава още месец живот. Снощи дъщеря ми ме помоли да и прочета за малката кибритопродавачка. Когато приказката свърши тя се разплака и ме заля с въпроси. Интересно как едно дете на 4 години задава по-правилни въпроси и дава по-логични отговори от един “зрял” и “изграден” човек. За децата нещата са прости: Щом дядо Боже я е взел със себе си, значи е на топло, има храна и има цветя и птички. " Това е раят за нея.

Преди няколко дни искаше да и купя нещо, което ме можех. Казах “Днес нямаме пари”. Тя каза “Мамо, не се тревожи” и извади от някъде 5 стотинки. “Ето, зарадвай се, имаме парички и сега ще си купим всичко, което ни трябва”. Нямах сили да й кажа, че с тези нейните парички не можем да купим и половин дъвка. На другия ден отидохме до магазина, аз пазарувах и тя някак иззад гърба ми извади 5 те стотинки и каза “Може ли един сладолед”. Продавачката се засмя и каза “Другият път ще ми дадеш ли още толкова стотинки?”. Тя каза “Ми това са ми всичките”. Жената бръкна и извади един сладолед и й го даде. Исках да го платя, но тя ми отказа. Може би е хубаво децата да знаят, че могат да направят нещо сами и после да са горди с това, че са отраснали и помагат. Може би пък е по-добре да знаят колко петоъгълночленен е животът и да свикват с това. Може би пък е най- добре да ги оставим да живеят в приказния свят колкото може по-дълго, толкова малко време ни е отредено за феи и принцове и приказките, в които злото е наказано.

Злото разбира се е безнаказано, зачеват ни нелепо някак, програмират чип за време в мозъка ни, промиват ни и ни заливат с помията за “културно, правилно, възпитано”, калъп до калъпа, живи трупове , един до друг, само сянката, която хвърля тялото ни показва, че сме някакви , но сянката отдавна не е душа. Душата се задушава в първите седем години.

Не искам с нея да става като с мен, искам да е приказна, красива принцеса, сред палмите и безумието на цветовете в Индия, сред цветни капки вода от падащия водопад, сред смях на истински , обикновени хора, мирис на кокос и портокали, в дрехи от сатен, танцуваща на подлудявалия залез или качена смело на слон, искам зеленина, тишина и никакво ...човешко замърсяване.