Както веднъж бях казала,  едно от последствията от пребиваването ми в третия свят (то даже не знам дали е трети, камоли дали е свят, малко мяза на "The Beach") е че направи от важните дати в живота ми тъжни дати в живота ми. Сутринта написах смс- “Пожелавам ти да намериш цветето незабравка, да го посадиш в сакция и да го поливаш редовно с чешмяна вода. Пожелавам ти бъдеще с усмихнати спомени”. Мх. Дали не излъгах.
Спонменът е като 50 кила брашно насред пустиня- хем не можеш да го носиш, че тежи, хем не иде да замесиш тесто, че няма вода,  а не ти стиска да го изоставиш, (инак можеш да пекнеш една питка на пясъка). И го носиш като камила, и то не един, на дисаги по много.
Помня всички дати 12 януари, всички от 24 години насам и последните два не искам да помня. Имам удивителна памет, нечовешка памет. Някои хора не помнят какво са правили преди една година на този ден. Аз обаче помня. Чувствах се точно като днес – едно намокрено лайно. Всичко се въртеше в главата ми, лица, думи, хора, които ми липсват, хора, които не ми липсват. Чувсвах се безпомощна И глуповата като кокошка пред просо със заепена с тиксо човка.. Защо ли? Ми защото това е жовота. Мухахаха. Раздели, разстояния, летища с обещания, самолети които не са крилете на желанието.
в един от любимите ми филми има една сцена на едно летище, в която всички са happy. Това осира горчиво- сладкия вкус на филма, който по принцип е толкова човешки… Ако аз трябваше да режисирам сцена на летище бих се вторачила в “Departures”. Колко засмени ще видите там?
А като чаках самолета с Анджела да кацне на 13  август бях толкова умопобъркана от притеснение дали ще кацне и колко се е променило моето мъниче за два месеца, че почнах да гледам лицата на посрещачите. Притеснени, в тревожно очакване.
Сега си мисля, че хубавото на живота е, че след разделите, ние пак ще се видим, пак ще се прегърнем и след третия час ще сме същите, каквито бяхме преди времето да ни раздели. То времето не ни разделя.Това е клише. Разделяме се, следвайки пътечките си, но нашите винаги ще се пресекат 
Хубавото на живота също е че след някоя раздяла не на летище, да речем понякакъв телефон, ние пак ще се видим и мога да му/ й разбия мутрата.
Хубавото на живота е също непредвидимостта. Като рулетка е, като флоп на покер. Лошото е когато си заложил на двойка аса а долу ти се надерят 2 пика, 5 купа и вале спатия. Печели някой дето ще направи тройка двойки. Ти можеш да си завреш асата в …ухото. Бах от къде тръгнах, де стигнат. Невчесани мисли беше на Лец ли? Моите имат нужда от подстригване. “Неподстригани мисли” или “Неепилирани мисли” Кое е по-хубаво за проекто- заглавие сега се зачудих.
Лазерана епилация на мисли – телефон ….
Дали се изкарват кинти от тоз бизнес?
Та 12 януари, 2010. Хм. Да видим:слънцето изгря, небето беше облачно, като се показах към 3 часа беше облачно, като се показах в 5 следобед нямаше сънце. Печката духа до мен, че зима е. През деня изядох нечовешки количества храна. Къде я сложих не знам. Проведох 10 телефонни разговора, единият направо ми осра лошото настроение. Изключвам телефона.
12 януари беше ден без слънце.
Така беше и на 10 юли и на 30 юни и на 19 септември и на 28 август и на шибания ми рожден ден. Дни без слънце. Не съм фен на слънцето, знаеш. Ама тогава нямаше и луна. Защото има облаци. Няма да има и тази вечер. Защото има облаци. Като бях втори клас имахме да пишем съчинение за есента. Бях написала “Оловно- сиви облаци се плъзгаха над мен.” Баща ми се смя много на клишето “Оловно- сиви”, аз пък си харесвам изречението. Облаците СА оловно- сиви, както пердето е бяло. И си харесвам мисленето. Облаците не се плъзгат по небето, а над мен. Тогава реших, че не ставам за писане на съчинения и на, права съм била.
Какво исках да кажа с всичките тези купчини думи.
Честит рожден ден е клише.
Хм.
Пожелавам ти живот над който да се смееш когато вече не можеш нищо друго да правиш и да знаеш, че ако един ден ти паднат зъбите винаги помеж да вземеш назаем моите.

С обич за Снежното Момиче.

(Не я познавате, ама ако някъде в София видите млада дама с коси като на русалка и пиерсинг на езика- на тя е. Познава се по това, че …абе че е тя.)