Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2012 19:48 - Лека нощ, деца. И добър ден, мами и татковци
Автор: virginblack Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2917 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 06.05.2013 10:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Така, днес в детската градина имахме ден за приказки.  На всеки две седмици точно имаме по една нова приказка, която се разказва общо осем пъти, за да се запомни и дори, ако позволява сценарият, се играе от децата. След пълния провал на „Принцесата и граховото зърно” (понеже всички деца искаха да пробват как се усеща т’ва зърно през 22 матрака, тъй като всички момиченца са принцеси разбира се), след краха на „Плачещата принцеса” ( ужасно тъпа древна австрийска приказва чак от римски времена), днес дойде ред и на Момичето- звезда. Тя е кратка, но според шефката ми Соня е много подходяща, защото децата могат да я играят. И така:

Имало едно време едно малко момиченце. То нямало никого на този свят, нямало дом,  нито легло, нито пари.Решило да не седи на едно място, а да тръгне по света. Сложило последния комат черен хляб в една торба и тръгнало. Срещнал я гладен мъж и я помолил да му даде хляба си. Момиченцето му дало хляба. Срещнало жена без шапка, която я помолила да й даде шапката си,  момиченцето й я дало. Срещнало друга жена, на която й било студено и момиченцето й дало ризата си. И тогава от небето слязла една звезда, хванала детето за ръка и казала „Аз те обичам, мое малко дете.” И взело детето за ръката и го понесло висооооко на небето и момченцето станало звезда. Това е. Точно толкова (понеже според изискванията приказките за тази възраст трябва да са кратки). Разбира се всичко би било ОК, ако децата бяха прости. Но Соня пак не беше изчислила риска  с детския интелект и стана следното:

След като каза, че момиченцето нямало дом и легло и било съвсем само, Амина, още с петната от варицела по лицето попита: „ Къде са майка й и татко й?” Соня, застреляна от въпроса, каза, че ги нямало. Амина,  която е на три, продължи да пита: „Защо ги няма, всяко дете има мама и тати. На улицата ли е спяла? И мама й и тати й и те ли са спали някъде на улицата?” Маски, който е на пет и половина се обади: не бе, спяла е в парка, а сигурно майка й и татко й са я изоставили. Айлин каза, че в парка има много дето спят, за това вероятно е спяла в метрото при което София се разплака. София живее при баба си, понеже мама й и тати й не могат да си я поделят след развода,  а майка й я стриже нула номер. И докато им се радвах, че все още могат да мислят и чувстват, Соня се развика, че това е само приказка и в приказките всичко е измислено, такива неща няма в живота и всички веднага да мълчат. Хубаво, ама както каза че оня мъж взел хляба на момиченцето, Нико, който е на три и половина вдигна ръка и плахо попита: ”Защо?” Какво защо? И Нико казва много бавно и замислено: значи той е бил  много лош мъж, никой добър човек няма да вземе от яденето на друг човек, който няма, защо я оставил без ядене. Соня казва, че детето било много добро, за това дало хляба, ама Нико не е прост, казва: „Знам, че е било добро, но защо мъжът е взел хляба? Аз знам защо тя е дала хляба.” И така Нико почна да пита защо са били такива зли и другите жени, които са й взели шапката и ризата. Ноа каза, че сигурно това е Коледното дете, Емили предположи, че с я заплашили с нож или пистолет, за това си е дала последните неща, София, хлипаше до мен и попита дали си е раздала преди това куклите, но Соня вече бе изпаднала в открита истерия и забрани коментарите. И когато приказката свърши и Лоненц каза – ясно е, че е умряла, София вече ревеше с глас, Амина хлипаше, а Щефани добави: така е станало, защото не е била принцеса. Ако беше принцеса, щеше да я намери принц и да спи в палат. Сандра, Ана и Амар се съгласиха.

Соня направи опит да изиграят приказката, но никое дете не искаше да играе тези зли хора, които вземат нещата на малкото момиченце и Соня ми се усмихна мазно и казва: сега Ина ще ви разкаже някоя приказка на английски. Бях неподготвена естествено. Започнах да им разказвам началото на „Чарли и шоколадовата фабрика”. Разбира се, трябваше и да го играя, понеже не разбират всичко. Разказах само докато Чарли спечелва билета. И те се радваха и тропаха с крака. Соня ги попита защо Чарли е спечелил шоколада с билета. Макси вдигна ръка изпъчи гърди и каза, че е вярвал толкова силно и не е искал да изхарчи напразно паричките на дядо си, а и бил много добро дете. Това вече тези деца разбират. В нашата градина децата не са богати, не са и разлигавени, а отделно, че ядат шоколад само на празник за да си пазят зъбите, та се радваха, че някъде на света има едно поне, дето с последните пари на семейството си е купило шоколад.

Какво исках да кажа, предполагам ти е ясно. Децата не лапат въздух. Те знаят повече от нас. И знаят правилните неща. Помня добре една българска народна приказка, в която лисицата, мечката, вълкът, заекът и не помня още кое животно паднали в един трап и как почнали да се изяждат един друг, та лисицата била скрила чак червата на вълка под мишницата си и тайно ги ядяла. Е, какво е това нещо? На какво учи такава приказка? Нали уж в приказките трябва да има поука. Да не напомням за киното с веселият вурст.

http://virginblack.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/02/24/kino.908683

Когато писаха съчинение за любим герой от книжките прочетени това лято, моята дъщеря беше написала за Куцият паяк  и паякът Седем и половина от „Приключенията на Лукчо”. Защо? Защото рискувал живота си, за да помогне на приятелите си. А паякът Седем и половина (понеже единия му крак бил наполовина откъснат при една злополука с бой с метла) довършил делото на стария си приятел, който бил изяден от една кокошка.

Героите в детските приказки трябва да са като децата – смели, чисти и мъдри. Тогава стават любими. Кой наложи толкоз боза в детския приказен свят не знам, но ако за миг затворя очи и си представя нашата градина като приказка, то Соня ще да е оня триглав змей, който всички деца задружно натирват от рая си. Реалността е, че родителите им плащат, за да има къде да седят децата им, дори и когато не работят.

Ако си представите, мили мами и татковци, че животът ви е рай, понеже имате тези прекрасни деца около себе си, огледайте се да не би да сте допуснали в този рай оня триглав змей, или лисицата с червата под мишница или онези хора, дето вземат всичко от децата ви, но не ги превръщат в звезди. И по дяволите, чуйте какво ви говорят децата ви. Ако решите да им разказвате или четете „Малката кибритопродавачка” или „Храбрият оловен войник”, непременно бъдете готови да им кажете истината. Тя ще я разберат. И ще я почувстват. Може и да не ви попитат. Но избършете сълзите от очите им и нарисувайте с тях голяяяма дъга, сложете я на пода и минете под нея с детето си. И никога не забравяйте да разказвате весели приказки. Никога не им казвайте, че няма чудеса, защото самите те са вашето чудо. Никога не им казвайте, че няма феи, защото вашият син може да е Питър Пан, а и някъде у вас да дреме едно заспало дете. Не им казвайте, че няма феи, защото вие мами, сте техните феи, вие сбъдвате (и трябва да сбъдвате) мечтите им за щастие, докато хванат сабята в ръце и се борят за него сами. Някой ден, когато съм в по-добро разположение на духа, ще ви разкажа за Мама Зайка. Тая приказка я карам от четири години, всеки ден измислям по нова. До сега да са станали едни 1200 приказки за Мама Зайка и нейните четири зайчета, които живеели в една чудна гора, където… 

 





Тагове:   детски приказки,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Не всеки умее да общува с деца и да ...
20.10.2012 01:22
Не всеки умее да общува с деца и да отговаря на техните въпроси. И това е дарба.:)
цитирай
2. анонимен - Mдaм, трябва да погледнеш в очите им ...
20.10.2012 22:55
Mдaм,трябва да погледнеш в очите им и да видиш в тях бъдещия голям човек ,за да успееш да общуваш непринудено с тях.Между другото малките деца имат безпогрешно чувство за хората.Кой,какъв, а за какъв им се представя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: virginblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1508192
Постинги: 391
Коментари: 1731
Гласове: 5232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031