Странно нещо.

Преди точно година, когато се гъзех по стаите на хотела по осем часа и после прекарвах още по четири в кухнята да мия чинии, една красива дама, наистина красива, сръбкиня, ми казваше „Как може  ти, с твоя акъл, с твоя вид, с твоите дипломи да паднеш толкова ниско? Погледни се на какво приличаш. Ходиш облечена като битник, нямаш ни маникюр, ни грим, не излизаш никъде, направо не мога да разбера защо? Вземи се в ръце, направи се поне прилична за гледане.”

Понякога идваше на разни партита да сервира и помня погнусата, с която ми подбутваше мръсните чинии и се опитваше да ми говори на английски, а езиците ни са ...еднакви.

На нея й беше лесно да го каже. Имаше прилична работа с приличен доход в магазина. Чукаше единия шеф и си вземаше болничен когато не може да стане с махмурлук от кревата. Имаше официален развод с мъжа си- доверчив и влюбен англичанин, извадил я от едно мазе, дето са я чукали всички кипърски мъжкари. Имаше и две деца от него, деца като слънца. Не ги е желала. Мъжът й се е молел на колене да не ги маха. Казваше – трябваше да си разваля фигурата. Сега са на по десет и пет години. Та тази дама от три години имаше две официални връзки с двама кипърски момци паралелно с мъжа у дома. Сучеше ту от единия, ту от другия, ту от третия, но в крайна сметка остана с по- богатия, че май оня продаде една нива  й обеща да се погрижи за нея,  а мъжа си не обичаше, имал мръсна работа по строежите.

Успя да осъди и мъжа си за нечовешка издръжка и така вече можеше да покрива разходите си по поддържане на фигура, коса, маникюр, цици. Беше винаги облечена като кукла. Изглеждаше като кукла. Децата... винаги мръснички и окъсани.

Но така се обръщат нещата, че мъжът й, чрез който си е взела и британския паспорт, ама така и не научила английски като хората, заведе дело за децата и й ги взе, като ги намериха сами една вечер с полицията, докато милата е заработвала някое евро в съседното село.

Остана без деца, но все ми се струва, че едва ли я е заболяло.

Ама като остана без деца, вече няма и болнични толкова често, та я уволниха от работа като не отиде няколко дни без да се обади. Няма и забавяне на наема понеже "децата тва онва", а и няма и издръжка. Нищо няма.

Та и любимия нещо пофалира и му поизстина етусиазма.

И така аз вече шести месец подкарвам далеч от мивката (на моменти ми липсва), ама на ей днес научих, че тази изискана дама е заела моето място.

И няма фризура и няма маникюр и маха като мен с парцала по плочките и бели по три щайги картофи на ден. Работа е там, че аз бях намерила цаката да обичам И тази работа. Да се радвам на това, че имам прехрана и покрив. И макар, че детето ми си идваше разплакано често от нейната дъщеря, понеже „майка ти е една миячка”, аз кротко си страдах без да ходя да се разправям точно с нея, понеже знам, че човек като си пийне повече все си казва истината.

Беше толкова убедена, че с нейния външен вид ( а тя е наистина много красива) няма да остане ни без мъж, ни без работа. Ама на...Знам, че бившият ми шеф я е взел, за да я спаси от перспективата да лежи по гръб за по 30 евро под всеки старец из селото, а конкуренцията е свирепа. Млади момичета на по 20 години вече са завзели пазара и с целия си блясък , тази хубава, но драматично тъпа жена остана да блести край лъскавите тави за мусака.

Защо ти казвам това.

Никога не се подигравай на този под теб. Никога не знаеш как ще се завърти колелото, а то не винаги е Виенското. То не че на него няма изненади.

Никога не съм я винила за избора й, винаги съм я уважавала заради позицията й, колкото и грозна да ми се виждала, понеже е била открита позиция- не искам деца, не мога да издържам с тях, не искам да бъда майка и съпруга. Не я разбирам,  но поне никога не беше лицемерна. Казваше го право в очите, не й пукаше какво мислят за нея хората. Тя беше най-красивата жена из нашия край.

Сега ми е мъчно за нея. Знам какво е изживяла, за да иде да моли за работа в мивката с помия. Знам и как се е сринало като почупено стъкло на кола достойнството й и как  се е размазало като картофеното пюре, което прави всяка вечер точно в 6.15, нежните й ръце са в рани от белилката за картофи, почернели и напукани. Моите още не са минали. Болките в кръста над мивката поне 5 часа на ден са нечовешки; сутрин излазваш от леглото без да можеш да се изправиш. Знам и за мазолите от гладените врели чаршафи и покривки. Знам и как се бърка в кенеф, през който са минали около 60 души на вечер и как се мият писоарите и около тях след пиянски партита, как се изнасят торбичките с използваната тоалетна хартия и в един миг не ти е до ръкавици, а нейде в съзнанието ти се въртят две думи „въже” и „дърво”. Знам как всеки ден се виси на прозореца над урвата да се лъснат прозорците, знам и как се чистят 13 стаи за три часа.

Знам, че тези, които са минали през нея сега минават, опразват чиниите и мехурите си и остава тя да поизчисти помията след тях, а някои ползват и стаите, та и чаршафите им сменя.

А как тръскаше цигарата си в обувките им...

А как сияеше... Иде ми да ида и да я отменя няколко дни, да има време да си почине, да се наспи,  да си направи косата, ноктите, да облече хубавите си дрехи и да иде, да почука на вратата на бившия си съпруг и да си прегърне децата, да им поиска прошка и...да ги обикне. И знам, че това ще стане.

 

 

 

 

Цял пост си изписал за нея с някакво омерзение или може би завист...
Сори, просто коментар...

Тринадест стаи за три часа е впечатляващо! Това включва ли смяна на чаршафите, или само пода и банята? Питам лично...

Дали си прочела внимателно? Има ли едно нещо за което да й завиждам? Нито в сегашния й живот, нито преди. Или просто не си дочела разказа.В него няма ирония. А и чувството за завист на мен наистина ми е чуждо. За сметка на това, което пък аз получавам.:)

Ами чаршафи се сменят на 4 дена, но включва оправяне на леглата, измиване на съдовете (не всички оставят), банята, прахосмукачка в двете стаи, обиране на прах, измиване на пода, естествено подреждане на обувки, в стаите всичко е от стъкло, така че всички маси се почистват от пръсти, балкона и масата на него. Ако си много бърз , 20 минути стигат. Ако искаш може да си ги чистиш и по- бавно, ама ще висиш докато ти почне вечерната смяна, а два часа почивка от 4 до 6 не са никак излишни.

И само да добавя, аз на 14 т септември можех да се върна там и да правя същото, но избрах да остана. Наистина, не те разбрах...

it can`t rain all the time
The Crow

пп. браво

и наистина започнах работа в хотел -обявата беше за рецепц, но приемайки ме казаха 1 месец пробно - холова камериерка/на етаж/ - всичко свързано с общи помещения/предверие-тоал,ресторант, лоби бар и въобще всичко на мецанин/ти знаеш за какво говоря/ - това се наложи защото подобна на"твойта" кикимора беше на рецепц,но нито знаеше програми,език, само едната хубост и спинкането със собственикът -чат-пат/като отиде жена му на пластика/! Така тази луксозна курветка не забравяше всеки ден да ми се подиграва, да напръска и оцапа на макс, служ тоал, да хвърля по 1боклуче в току що изхвърлените пепелници - изобщо супер гаднярски номер от "колега"! Аз стисках зъби и си казвах ако не ме преместят на мястото ,за което кандидатствах си отивам - край! И така в един прекрасен ден ме викна собственицата - попита ме първо дали знам нещо и дали се говори за мацката /тя също красива,наконтена и поддържана/ и съпругът и/баш шефът/ и понеже не ме интересепа нито ми влиза в кръгозора- отговорих отрицателно и така от другият ден с униформа на рецепция -влязох в смени, а въпросната подигравателна"гадинка"първо я нямаше 1 седм, а после - разбрах , че са и предложили "моето"място на камер, на предверието,но като не се справила, я пратили в кухнята - помощник на пом,готвач- Е, не съм злорадствала нито съм се държала като нея да я питам, къде и е прическата,маникюр или усмивката /вечер все ме питаше - много си намусена-след някоя смертелна сватба или купон до зори/, но само веднъж и казах много си се вкиснала , я малко по-ведро! Къде ти е усмивката! Е, да не казвам, че псле и оттам излета - не се справи ,а и хората я мразеха!Та наистина животът е кръговрат и не се знае от коя страна ще му застанеш! Така, че винаги от такива ситуации има полза , защото знаеш, че ако искаш да промениш нещо и го желаеш силно - то неминуемо ще се случи ! Извинявай - много ми стана дълъг комента, но ,,,,,възроди спомени в мен и не можах да не ти ги споделя!

А ти си добър човек.