Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2011 23:59 - Дължа им го
Автор: virginblack Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1234 Коментари: 3 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Децата.

С изплезени езичета събуват си обувките.

И шалчетата слагат и шапетата.

Сополите им все текат. И кашлят.

Децата не се срамуват. Чувството за пол при тях е непознато или поне размито.

Нареждат се на две редички с голи дупета да пишкат и пак с изплезени езичета си бършат дупетата.

Пристъпват на пръсти да стигнат чешмата и после се бършат неумело.

Но казват „Аз мога, аз знам, аз мога и сам.”

Повтарят всеки жест и всяка дума. За това внимавай какво им показваш и какво им казваш. Думата е най- отровното острие.

Децата се радват на това, на което са научени да се радват. Резен ябълка и черен хляб. Внимавай какви ценности им показваш.

Те знаят, че песните и танците са лукса в програмата им.

Пеят сами. Едно почне и другите пригласят.

Рисуват удивителни неща. Рибки с двойни опашки, зайчета с козя брадичка, пеперуда с много крила. И всичко е цветно.

Те са спокойни. Няма тревога. Няма и мъка и няма агония.

Те те удавят в безбрежието си. И се смееш със смешните им Коледни елхи и на смешния звук, който издава хипопотама.

Децата не правят разлика между бели, черни, християни, мюсюлмани. За тях религията е непоняие. Расата също.

Сладките са лукс, защото развалят зъбките, но всяко скришом си мечтае за парченце шоколад.

Децата се грижат едно за друго.

Сами подреждат масичките и столчетата си за обяд. Едно нарежда салфетките, друго вилиците, трето лъжиците, четвърто раздава парченца хляб, друго пък поставя чинийките.

Децата не крадат. Те не лъжат. Не убиват и не мислят зло.

После сядат и без команда изпяват песничката за Добрия човек. После се хващат за ръце и благодарят не на Господ, а на Добрия човек за храната на трапезата си.

Хранят се мълчаливо и бавно.

Цапат се.

Обичам да им правя букети от есенни листа и да им правя хартиени лодки и да правим куклен театър. И всеки път очите им греят пред новото.

Обичам да виждам лицата им когато влизам- светнали и махат за добро утро.

Обичам и да им махам за довиждане. Уморява ме толкова веселие.

И да събирам въздушните им целувки.

 

Защо у тези божествени същества се вклинява корена на омразата, завистта и злото?

Да се погледнем пак в огледалата ли? Не бяхме ли и ние такива? Къде се объркаха нещата? Защо вселената ни е дала само добро в душите, а ние сме го осрали?

 

Представете си детска градина с родителите. Има да се въргалят едни латино- сериали. Има се чудят къде да си слагат маските и грима и дали да ги махат изобщо.

Само си представи една малка , 25 души извадка от обществото в детската градина.

На петия ден ще е паднал първия труп, трима в болница, две бременни и петима преоткрили хомосексуалността си (няма лошо). Останалите ще живеят както до сега- ядене, акане, ама без смях, даже без усмивка.

А да си кажем честно- всичко трябва да минем през минимум едногодишен тренинг в обичане. За оцелелите- резен ябълка.  

Бе що така не мога се напъна да заобичам хората пак? Сигурно защото виждам какво са били и какво са станали. А почти всеки е дошъл с обич на този свят, а си отива с коловоз от клюки и сплетни зад гърба си и милиони неизпълнени желания и обещания.

 

 

 





Тагове:   децата,


Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Времето е виновно, съдбата ни пр...
04.11.2011 00:34
Времето е виновно, съдбата ни предизвиква и накрая щастието трябва да се изстрадва докрай, за да ти го дадат подарък. Какво ли е щастие, питал се един човек, който нямал никакви желания, защото си имал всичко??? Според теб, как да му го обясним?
цитирай
2. virginblack - Никак
04.11.2011 07:41
kleopatrasv написа:
Времето е виновно, съдбата ни предизвиква и накрая щастието трябва да се изстрадва докрай, за да ти го дадат подарък. Какво ли е щастие, питал се един човек, който нямал никакви желания, защото си имал всичко??? Според теб, как да му го обясним?


Под имал всичко следва ли да се разбира ...материалните неща? Ако да, то има една хубава детска приказка за медената питка, болната майка и момчето, което тръгнало да гони питката, за да спаси майка си. Хубава риказка и всяко дете ще разбере, че животът е по- ценен от златото, обаче питай се да я прочетеш на някой, който заспива в копнения за по- голяма къща или кола или кожено плато от убити животни. Не е нужно, а и не си струва да се обяснява. Не си струва напъна. :) Човек трябва да се изправи поне веднъж пред смъртта, за да започне да цени всяка глътка въздух в дробовете си и да разбере, че ръжената питка не е по- лоша от медената.
цитирай
3. emalibg - Ние възрастните сме
05.11.2011 14:39
такива, каквито искаме да бъдем! Няма оправдание нито във времето, /разбира се от историческа,а не метеорол,гледна точка/, нито съдбата /някой беше казал, че сами си я +"ковем"/ нито пък изстраданото щастие - ако искаш да си зъл, отмъстителен и "гадняр" за околните - то ти си такъв и рядко нещо би го накарало да се промени! Докато детето копира и приема всичко за даденост - то е като бял лист , на който всяко нещо оставя отпечатък! Дано всеки възрастен запази детското в себе си за възможно по-дълго време! Виждала ли си малко дете седнало до баба си - и коментира като възрастен - не играе, не се смее, не тича - просто седи и слуша "умнотиите" на баба/дядо или там с когото е! И друг пример възрастна двойка карат колела или се люлеят като малки дечица - приказна гледка! Опорочаването идва винаги от възрастните и най-вече от средата! Поздрави - бъдете здрави и повече усмивки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: virginblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1333508
Постинги: 391
Коментари: 1731
Гласове: 5230
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930