Рекламите минаха тегаво. Петнадесет минути красота и тъпота. Изгасих цигарата и вече палех втора. Филмът почна някак рязко.

Двор, трева, едри гроздове, напълнени като чувствена женска гърда се спускат в слънчевата заря на залеза. Дете тича босо с една метла и бясно чеше крака си. „Бабоооо, имам много пъпки. Имам и на дланите и по стъпалата.” Гнойни мехури покриват телцето на четиригодишното дете. От малка, полуразпаднала се къща излиза жена с прошарена коса, престилка и уплашен вид. „Яла си праскови. Нищо...сега...не ги чеши. Тръгваме” И грабва детето на ръце и бяга по хълма към болницата.

Здравни консултации.

Сменям канала.

Момиче и момче говорят. Тя е малко тъжна.

Не мога да дойда с теб на кино, татко не ме пуска да излизам, знаеш.

Като не можеш, винаги мога да извикам някоя друга. И какви гаджета сме като не ходим никъде заедно?

Може да останеш да ми помогнеш да изпека чушките и да си говорим и да послушаме музика.

Не мога. Изобщо защо дойдох. Хубава си, ама си тъпа.

Той излиза и тя плаче. Свита на малкия балкон. Плаче без глас и без сълзи. Само рязко отслабналото й тяло трепери  въздухът не стига. Повръща като всеки път, когато се страхува.

Ученически драми

Сменям канала.

Младо момиче на път. Къса, момчешка фризура, люляково яке и дънки. Дълъг път. Утро. Задава се кола. Тя вдига палец. Колата спира и я качват. Възрастна двойка.

Къде бе , дете?

Отивам да си видя приятеля?

Че той къде е?

На 400 километра.

Е, ама как така ще пътуваш толкова дълго?

Искам да го видя. Да му кажа. (че не го обичам и че не обичам момчетата, които обичам да правят секс с приятелките ми).

Минават часове, почти ден  и тя стига до огромната врата на сградата. Пак е утро и слънцето гали сластно, почти страстно листата, луднали в червено като кръв, жълто като иглика, кафяво като кафе и всичко смесено в палитрата на онзи гениален художник, който рисува онези причудливи рисунки по прозорците. Натиска я спокойствие.

Тя казва името му на портала и й казват да изчака. Тя сяда на пейка, гледа морето и вижда рибарска лодка. Става бавно и все по- бавно се отдалечава от огромната врата, към която той бяга.

Мхм. Някои неща остават неказани. За щастие.

Любовни драми. Насапунисва ми нещо.

Сменям канала.

Бар, музиката е оглушителна. Кърт Кобейн пее Hello,hellow, hellow, How Low!.

Млада дама на бара взема водката си и слага обилно лед. Музиката спира и се чува само пукота на леда в чашата. Приближава я мъж.

Сама ли си.

Да, но съм с компания. Може ли да мина.

Може ли да ти купя питие.

Току що си го платих, ама ако си мераклия купи още едно да не се разкарвам след десет минути.

Тя стои  чака питието, пиейки чевръсто първата (или четвъртата двойна за вечерта).

Еди Ведър пее I"m spinning,  I"m spinning How quick the sun can drop away...

Говорят. Тя се смее. Тя винаги се смее. Той я пита как се казва, а тя ни в клин ни в ръкав:

Бях на сватбата на най- добрия си приятел, който всъщност ми е и бивш любовник. Малко съм тъжна днес.

Ама ти си така усмихната.

Усмихвам се когато пия. Ама жена му е много хубава.

И ти си хубава. Прерасна си.

От блясъка в окото е. Трябва да ме видиш сутринта.

И тя почти пада от смях. (Трябва да не се излагам така пред непознати).

И той я вижда на другата сутрин и гали косите й и ....

Идилия.

Сменям канала.

Ало, моля ви такси за Шейново. Не, не мога да чакам. Раждам. Не нямам никого край мен. Благодаря.

Родилки.

Сменям канала.

Не мога да работя за вас , защото сте пъпчив задник..

Сменям

Не ви искам нищо, баща ми. Оставете ме да живея.

Сменям.

Самолет. Тихо. Хората спят. Други ядат.

Трети говорят.

Мамо, нали всичко ще е наред?

Разбира се.

Ще има ли красиви цветя?

Има. Ще бягаме из цветята. И ще сме заедно и мама няма да работи толкова много.

Продават ли хубави кукли?

Да и са много красиви, но не колкото теб.

Сменям.

Самолет.

Сменям.

Летище

Сменям.

Излитащи

Сменям.

Пристигащи.

Абе това вечер на аеронавтиката ли е?

Паля последната си цигара.

Сменям.

Нощна лампа, телевизор. Жена седи на пода с дистанционното в ръка. Уплашена е. Гледа филм на ужасите май.

Неподвижно вторачила поглед в дребния екран, край който безгрижно лети комар.

 

Поглежда празната си кутия и пълния мръсен пепелник.

Отива и бърка в якето си и намира полу- пълна кутия, отпива от бутилката Кока Кола, прави кафе с пудра захар, че който не чете какво купува...

Днес телевизията беше толкова тъпа.

Посяга към power off. После се замисля и оставя телевизора включен, ей тъй, да свети. На тоя канал ще има новини, а и комарът е кацнал там. Добри новини? Да видим...

Писва ми и лягам на земята.

Защо всичко, което ми се случва вече съм го преживяла?

Защото си бързала да живееш и си гълтала живота като гладна кокошка просо, казва говорителката от екрана, появила се от никъде.

И какво още?

Погледни зад себе си.

Дъгата.

Сама знаеш, че успееш ли да я видиш, ще дойде време да я видиш пак. Запълвай чакането с по-малко телевизия.

Дъгата се бе изкиприла върху кафяво- лайнения цвят на стената.

В цялата си надменност и гордост крещеше „Виж ме колко съм красива.”

Ставам и гася телевизора. Стаята е светла, топла и уютна, а детето подхърква леко и меко като малко пухено мече, стиснала одрипавялата си Мими.

Отварям прозореца, дишам дъждовния въздух, обръщам се и натискам power on.

Басейн...

Момиче и момче се къпят под звездното небе...

 

 

 

 

 

 

 

)))
и здравей.
от някой канал искача някой и казва
абе тоя филм аз съм го писала, ама
знаеш ли -
догледай го.

useshtash li edin gydel v srednata chast na grybnaka...pri mene trypkata dokato go cheteh beshe qka...spomeni...

"Когато нищо друго няма във този свят разполовен на истина и на измама, невярваща ти вярвай" в говорителката от екрана. Хах.
Гъдел е да , як. Само там киното си е баш 3D.

Сапунката на собствения ни живот е сапунка само за другуте, за нас си е бати драмата :) А аз обичам трилъри :) Полсе ги разказвам с чук и ги крася с цвете:)