Това съм го писала точно преди осем години. Още живеех в България. Още ме четяха малко хора, още никой не ме нападаше и хулеше открито и покрито. Сега го пускам, за да те питам: Какво се промени за осем години, пет от които вече не съм ...

 Преди да пропиша разказчета... хах... намерих си един единствен оцелял стих хах. Много е смешен, какво ще кажеш, а? 
няма име
Защо ли в мозъка ми още дреме

 Обичам сцената.
Имам бяла рокля със синя дантелка. И косата ми е дълга. Понякога лети след мен.
Не ме викат често за участия. Понякога един път в седмицата, понякога – един път в месеца, но има сезони, когато съм на сцена всяка ...

 Нещата никога не са такива, каквито изглеждат в брошурите.
Местата никога не са такива, каквито изглеждат на снимките.
Училищата никога не са това, което ти казва директора.