След минути или може би часове, никой не знае след колко, Сийка отвори очи. От стената я гледаше Венера, току що родена от морските вълни, онази Венера на Ботичели, застанала с божествената си грация върху огромна раковина, но Сийка не з...

Докато пътуваха в таксито, Сийчето отвори леко джама и прибра тичащата си зад колата посиняла от студ душа и я напъха на задната седалка. Нямаше какво да се залъгва. Поредният парцал, прибран в барбената й къщичка, която започваше да мяз...

 
Сийка тръгна със ситни, тихи крачки към вратата на Колумбия. Там, като опърпана паяжина се вееше един гирлянд от Коледа с две топки и една камбанка. В това време душата на Сия седеше гола и премръзнала на тротоара и клатеше глава като...

Пантофи
Сийка не беше никак зле. Имаше стройна снага – метър и седемдесет и осем, тънка талия, как да не я скършиш на две, як бедър и още по-як глезен. Носеше косата си в различни цветове – според сезона: зимъска –  тъмн...