От днес та чак до края..ми ще е тая песен.
Мразя шибаната пролет.
Всичко ме стисна, притисна.

Децата израстват със сълзи.
В началото, когато всичко е само инстинкт плачат в търсене на удобството.
Това уви не се променя с годините.

Преди време отиваме с Анджела в една таверна, "прочутата" таверна Bunch of  Grapesс да пием кафе към 10 сутринта, че бях на работа от 10. 30. Там работи една българка, Лариса, добро момиче, смазват я от бачкане и от кухнята се чуват пост...

Има нещо страшно в старите песни.
От два дни слушам стари Ibiza миксове от преди 6 или 7 години.
Весели, танцувални, едни такива като белезници за краката и..душата.

Искам да спечеля конкурс за активност.
Мухахахаха.
Мисля да пускам по един пост всеки ден с по едно две изречения, ама не мога да се спра като почна.

Вчера отворих една книга как да се излекувам от страховете си.
Как да стана оптимист.
Как да бъда позитивна.

Предпразничните, празничните писъци- писъците на прасето Гошо, поведено за въжето към сатъра.
В случая на агнето Гошо или друго име.
Това ли е човешкото жертвоприношение в търсене на изкупление на неосъзнатите ни грехове?

 
Откъсни се от миналото.
Откъсни се от бъдещето.

Гръмнах.
От емоции.
А можех да гръмна някои друг.

Вчера жената на шефа ми вика зад гърба :Ти вярваш ли в Бог?”.
Имах толкова много работа. Правех 17- тия последен сладолед И ръката ми трепереше от студа на фризера като на болен от Паркинсон, гласът ми беше пресипнал. Като един Ве...

 
Искам люлаков храст пред вратата си.
 

Днес получих колет от България.
От Василена.
Отворих го.