Гледната точка на Гергана
От няколко дни в стаята ми има муха. Първия ден загубих около четири часа да се катеря по маси и столове и легла, за да я убия. С вестник, с книга, с нож, с чук, с трион, замервах я с пластмасово шише от цитронада, с кутия цигари, опитах да я хвана в длани. Не успях.Само паднах на гъз, изхлузих се един вид от дивана и псувах един час, докато тя си лазеше пак по ръката ми.
Разбрах, че усеща когато ме побърква и започнах да играя mind games с нея. Правя се, че е я забелязвам и че даже ми е гот, когато лази по клавиатурата ми и пуска малките си мухени лайна навсякъде, но тя отскача й кацва на ухото ми, дори прилазва в него. Аз й се усмихвам, но мухата е умна – тя знае, че не се усмихвам истински. Тя е лукава и находчива. И е истински войник – никога не спи.
Няколко часа се правих на невидима, увита в един шал. Една от забележителностите на Виена според Анджела е виенския шал – всеки ходи с шалчета и шалове, в които сигурно се крие по една муха. Как да е – седях увита в шала и я гледах как спи на възглавницата ми.
Тая сутрин ме събуди в пет. Лазеше по устата ми. Станах и я напръсках с някакво нещо за мухи, но тя само леко се надруса и пак се активира. Цяла сутрин прекара върху чашка с мед, в която се надявах да й се залепят каката или да се удави. После тя ми се смя. Явно се бе наяла. Понякога чувам зловещия й смях.
Развих тик на двете ръце да я пъдя, затова купих от онези пластмасовите за трепане на мухи. Въоръжих се и задебнах. И… изчезна. Никъде не се виждаше, не се и чуваше, а повярвай ми през тези дни слухът ми е настроен само на тая вълна – мухата. Беше в окопите около седем часа, но после я забелязах да се промъква тайно зад телевизора към една купичка с бонбони, оставени нарочно там за стръв. Въобразявах се като се цопне в купата, да я захлюпя с нещо. Не се получи. Само като усети, че я гледам, изчезна.
Не мисля за друго, не мога да се концертирам, не мога да ям, защото знам, че преди това е минала с малките си крачета и е накацала храната ми. Опитах да я примамя към кухнята. Не ще. Опитах да я примамя към банята – не ще. Застава на щората, където не мога да я стигна и ме гледа с мухените си очи и точи крачета. Или се прави на умряла.
Така до снощи, когато гледах серия 10 на Breaking bad, сезон три – серията с мухата и през цялото време имах чувството, че моята е кацнала на монитора и аха да замахна да ударя главата на Уолт Уайт. Има ли нещо случайно на този свят? Не. Какъв е шансът да си обсебен от съществуването на една муха и да гледаш филм за нечия друга обсебеност към друга муха. Ама то там човекът просто го тормозеше, че не син е казал истината, а аз какво да казвам, вече всичко казах, а мухата си седи като муха на лайно.
Е, както вече казах, паднах в опита си да я убия. И ето ни сега двете. Оставям вратата отворена по цял ден, но навън е студено и мухата си застава на щората в дъното на стаята и не се маха, даже с ръка ми помахва. В момента лази по сандвича ми. Гледа ме с очи и ми казва колко й е студено и е уморена от битките ни и ето, сега е в кафето ми, пие нес кафе с мляко и после сере в него. После лази по ръба на чашката ми с индийското слонче. Не ме е страх, но ме е гнус, и адски дразни с шума си, особено когато заспиш и дойде на устната ти или в носа ти.
Мисля, че никога няма да си иде. Мисля, че ще застудее още повече и ще си остане завинаги. Може даже да ми вземе шала и да ми иска пантофки и чай. Може даже да си пафкаме задно цигарки. Може да е the beginning of a beautiful friendship дет му е лафа.
Единственото ми спасение е някой паяк да се завърти и да я хване в мрежата си. Но нямам паяк. Детето вика – „Мамо, моля те махни мухата, плюе и ака по яденето, лази ми по лицето.”
Измислих й име – Дик (dick). Гальовно Пенис.
Мухата Пенис (близо е до Феникс, к’во?) е онова нещо в живота ми, което никога няма да си иде, което трябва да приема, с което трябва да живея, така както живея с грешките си и с мъките си.
Мухата Дик е непобедимия дух, силата и мощта, пред която се огънах. И все пак аз се огънах пред една муха. Има хора, които се огъват от далеч по-леки неща – от себе си.
Гледната точка на мухата:
Намерих една балама и си казах: що пък да не й осера живота?
Пп: Не търсете подтекста – очевиден е.
Ппп: Ако една муха ти налази живота, налази го й ти.
Пппп: Не всеки dick e муха и не всяка муха е dick, но имат поведенчески сходства –правят се на умрели лисици, докато си паднеш на гъза и те налазят.
2. Sisters Of Mercy - Lucretia, My Reflection
3. Moter love bone
4. Temple Of The Dog (Pearl Jam &Soundgarden)
5. Pearl Jam - Black
6. Alice In Chains - Them Bones
7. Alice In Chains - Rooster
8. Requiem For A Dream
9. The Fountain
10. Amadeus - Salieri y Mozart
11. Platoon
12. Snatch, the f-word short version
13. Bukowski
14. Alice in chains - Would
15. Jimi Hendrix - All along the watchtower
16. Vicious Tradition by The Veils
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. аз