Кметът ги посрещнал с посивяла усмивка, кметицата извадила домашна сливова, взела няколко валеряна и едва прикривала избиващите от порите й пот и стрес, но се наложило бързо да изтича до Питко Напитков за уиски, който пратил и сервитьорката си Мента Мастикова да поднесе напитките и лимонадата. За секунди цялото село се изпокрило, всички кепенци се спуснали, магазините затворили. Момин Сълзлиев заплакал. В хоремага останала само една муха, и то защото едното й краченце и другото крилце били залепени на червената мухоловка, която висяла от зеления лампион на заведението.  Раздумкова спретнала отряд за подслушване (прозорецът на кметството гледал към задния двор където кметът като всеки уважаващ себе си кмет гледал свободни кокошки и някои и друг добитък и където бил и нужникът на кметството, който никой не ползвал поради сериозна повреда в дъските, а на пирончето висял брой от вестник, който отдавна не се печатал).

Гостите се настанили на канапето пред прозореца, цяло село подавало я глави, я уши, я перчеми, тук-таме око и ноздра, я темета, я оскубани вежди, за да чуе какви са новините. А те били чудовищни. Хрусчо Стоманата бил закупил 87,33% от земята около селото и прилежно подредил пред кмета 19 разрешителни за строеж на: хотел, ски писта (нямало много склонове, а и сняг рядко падал, но инициативността на Марсола нямала край), за бар Го Го Гърлс, за казино, за фабрика за цимент, за фабрика за тухли, за развъдник на копринени буби, за издателство на световни бетселъри, за вестник „Граматиковски Гръм”, за малък цех за кламери, за малък цех за конци за тампони (взел идеята от един световен бестселър, който не бил чел, но му подшушнали), за мартеници за износ, за железопътна гара и пристанище (ей на къде е морето, има няма час, два с кола). И други такива, включително биолаборатория за изследване плодовитостта на петлите в различните етапи на плодовитостта, проект, одобрен от БАН. Предвиждало се и малко летище по програмата „Изпери си сам”.

Докато слушал всичко това, Граматик усещал , даже чувал как косите му побеляват и падат. Кифла Пандишпанова припаднала върху Ахмак Носачев, който аха-аха да издъхне, ама Гъзибарски й бил един шамар и я свестил, та се надигнала. А децата – Питанка, Многоточка и Запетайка, към които се присъединили и другите отлични и възпитани деца на селото се били събрали в единия ъгъл на двора и правели чертеж, схема и план за действие. Планът бил много простичък, но дързък и изисквал храброст, каквато само децата могат да демонстрират в трагични дни и ситуации, без да са ходили на anger management, team building и други разни коучинги. Трябвало само да накарат чичката в черния потник да иде по нужда. А за целта трябвало да бъде вербувана аптекарката Лайкучка Билкова и да се влезе инкогнито в магазинчето на Чук Пиронков.

Над селото незнайно от къде се появила дъга и се засмяла с цялата прелест на цветовете си. Листата на дърветата подочули и се разсмели звънко, а новината за злокобния план стигнала да ушите на една депресирана оса, която решила да понамине и да види какво става, но по пътя събрала дружки.

Какво се случило после  – когато съм пак в кофти настроение. J