Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2011 19:50 - Ръце
Автор: virginblack Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1363 Коментари: 1 Гласове:
12

Последна промяна: 06.05.2013 10:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Понякога се затварят в стаята сами по часове.

Можеш да чуеш само стенанието, което се блъска в ключалката и напира да избие пантите на вратата.

Понякога е кротко.

Понякога е демонично.

Той пали цигара и я гали. Както се гали море.

Протяга ръка към нея, както се протяга ръка към дъгата.

Прокарва пръсти по тялото й и тя леко простенва. Сластно, страстно, горчиво, болезнено.

Понякога не стене, а вие яростно, бясно, ту бързо, ту бавно.

Понякога тя плаче.

После той пуска тялото й изтощено, морно, смирено и пали цигара.

И тя никога не е щастлива.

Сърцето й изскубва аортите и лети из въздуха като шарен или съвсем черен балон.

Тялото й лежи в ръцете му като паднал лист, като последния паднал лист от оголялото дърво.

И той ще хване тоз лист и ще го държи и ще вдъхва живот в кървавите му жилки.

И тя ще живее единствено в ръцете му.

Понякога я оставя да лежи и отива да направи кафе или да сипе водка, да купи цигари.

Понякога я взема със себе си, поставя я нежно на коленете си, обвива я с цялото си тяло и я топли. И тя мърка нежно, но понякога е истерична. А понякога е толкова романтична. Може с дъха си да запали милиони свещи.

Неговата магьосница.

Винаги обичам да гледам лицето му – слабо, изтощено, небръснато, но живо, защото тя е там и тя го чака.

Това, което светът му отне, може да му върне само тя: неговата китара.

Нямах какво ПОВЕЧЕ да му дам, освен нея.  

Дали бих искала да съм китарата в ръцете му? Не, защото такава хармония не бива да бъде нагазвана. Дали той би искал да е азбуката в пръстите ми? Не, защото такава хармония не бива да бъде нагазвана.

Но мога седнала на пода, и свила болката си в шепа да затворя очи да се оставя на нейния глас и неговите нежни ръце да изскубнат и последната сълза от душата ми.

И да кажа „Благодаря за лунната разходка...”

 

Off topic:аз никога няма да спечеля конкурс, защото никога не пиша ТОЧНО по зададената тема. И слава богу. Аз не мога и не искам да бъда Пол Маккартни, при положение, че вече има Джими Хендрикс. Аз мога да бъда само едно: компания за лунна разходка. Малко ли ти се струва?

 





Тагове:   ръце,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. virginblack - И нито един коментар. Така трябва. . ...
30.10.2011 12:11
И нито един коментар. Така трябва ....тишина. Когато пиша за красиви неща, някак си остават ...тихи. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: virginblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1508149
Постинги: 391
Коментари: 1731
Гласове: 5232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031