Получих sms:

„Бях на  Моби снощи и цяла нощ мислех за теб.”

Аз съм една песен в нечия душа.

Аромат от водка и цигара и Трибю.

Умопомрачтелна музика, на която пея и се смея или плача, но танцувам.

Капризна нота.

Един полу- горчив рефрен.

И все пак рефрен.

И все пак горчив.

Защото разстоянията са мостове.

Един към друг.

Един далеч от друг.

И пропаст между тях.

И смелост да ги минем по моста, а слава богу ти остави поне въжетата.

И аз се люлям някъде над пропастта изкушена да левитирам.

И вярвам че го мога.

И винаги когато искаш да повървиш с мен...

Заслушай се в каприза на нотата.

Палава и виснала над пропастта.

Висулка, топящ се капчук в очакване на зимата.

Топяща се в топлотата на няколко думи.

И дори да се стопя, ще бъда вода и ще издълбая дере в пропастта.

То винаги ще ме води там, при теб, където е топло и меко и уютно, където е „у дома”.

Повърви с мен за няколко минутки. Моля.

Когато сме разделени, всъщност сме толкова близо, защото ти нямаше да ми напишеш това, а аз нямаше да плача от щастие.

И битът нямаше да убие спомена за оня комикс и за питките от брашно и вода и за смеха и за сълзите и за Коледите и за празниците, които бяха празници.

Обичам да заспивам с мисълта , че те има и че мислено мога да повървя с теб и да берем люляк и да си направим най- вкусната вечеря на света: три сварени картофа с маргарин.:)

 

 

 

чаша вода и едно наздраве- не на чашата, не на водата, а на човека. дано бог те държи в дланите си и да не те стиска много

въжетата - винаги се връщам да прочета нещо,което ме докосва, харесвам,разбирам.
Потапяш ме в моите спомени чрез твоите ,благодаря ти.

Имаш дарба да пишеш! Продължавай, защото го можеш!!! Успех!
Saraq

Но дарбата за писане е като цяло една от малко полезните и практични ...дарби. Сега са на мода практичните и проложните дарби. Трябва да изкарам курс за месари,ама пусто вече и месо не ям. За това да се прдържаме към това,моето можем или вярваме , че можем, а щом вярваме, значи го можем. :)