Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2011 13:33 - Дъжд
Автор: virginblack Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8818 Коментари: 12 Гласове:
12

Последна промяна: 06.05.2013 09:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла като пилони на веселието.

 Само хората бягаха забързани да се мушнат на сухо, разперили чадъри, стиснали дръжките, увити в дъждобрани да не си развалят ...прическите.

 Детето отвори вратата на къщата и затича към полянката пред къщата. Косите й се вееха в дъжда и нежните капки галеха лицето й. Тя клекна, отмятайки коса назад.

„Дойдох да видя как си. Пораснало си много. Мама каза, че дъждът е полезен за теб, за това не се тревожи, мое малко лукче. Сега няма да те поливам, защото имаш вода. Мама каза, че ще ти доведем компания. Подариха ни коренче на розов храст, който ражда бели рози и ще го сложим до теб да ти прави компания. Розите са много красиви. Искаш ли да ти кажа за славея и розата?”

 Тя разказваше за славеят и розата и очите й се превърнаха в небе и от това небе заваля. Солени, тежки капки.

 „И когато той отишъл да й даде розата, момичето я хвърлило, представяш ли си? А славейчето умряло, а луната спряла слънцето.”

 Тя се задави и погали стръковете на своето лукче.

 „Мама казва, че сега има война. Войната е когато едни хора убиват други хора, които са убили други хора. Аз все питам мама защо и тя все казва, че хората са глупави и се натъжава. Аз все питам защо и мама понякога мълчи, но понякога ми обяснява и ми показва. Когато я питам защо животните не воюват, мама мълчи, тя мълчи и когато я питам дали умират деца и веднага вадим блокчето и рисуваме дъга. Мама мълчи и когато я питам за бедните деца. Гледах един филм и там видях деца в Африка, които нямат храна. За това слушам, когато мама казва, че е хубаво да си изяждам храната. Питам мама защо хората, които имат много не дават на хората, които имат малко и тя казва, че тези, които имат не обичат да дават, а тези които нямат искат да дават, ама нямат какво. Мама ми обясни за родацията. Имало в Япония и навсякъде ни молят за помощ. И когато питам мама как да помогнем тя ме хваща за ръка и излизаме да гледаме луната. Ти спиш тогава. Купихме си бинокъл от чарити шопа и мога да виждам звездичката на Лъки.

Аз не го разбирам още нищо. В училище аз си давам маркерите на Холи, защото майка  й не работи, а са три деца и тя няма маркери. А когато попитах мама защо когато Константин имаше рожден ден даде бонбони само на няколко деца, тя каза, че вероятно е пропуснал, ама аз не вярвам. И не знам защо на другия ден мама купи кутия бонбони и я даде на бащата на Константин и му каза „Да почерпите и другите деца. Да ти е жив и здрав сина.” Понякога не разбирам мама. Трябва да бягам, че мама каза да не седя дълго навън и да й помогна да посадим теменужките. Довечера ще дойда да те видя пак.”

 А мама тихо се отдалечи преди детето да стане, тихо влезе обратно в къщата, тихо се затвори в банята и тихо и дълго плака. После сложи усмивката и извика „Пораснало ли е лукчето”





Тагове:   RAIN,


Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. virginblack - пак не
21.03.2011 15:45
пак не се е получило по комерсиалния вкус. или никой не го харесва, или никой не може да го кометира, ама то и какво да се коментра.
цитирай
2. veneti - Този коментар не е в твой стил,
21.03.2011 20:57
и както казваш,то какво да се коментира.
Хари Потър е мечтата на всеки, но не сме!
Повечето истини стоят в пространството дразнещо голи и всички се правим , че не ги виждаме.
Лакмуса в случая е предизвикателството към нас уж по-големите да бъдем такива, каквито трябва, а не такива каквито можем.
цитирай
3. virginblack - аз
21.03.2011 21:46
аз го писах с много ...емоция и някак исках да ме разберат хората за малкоте неща колко са ценни и знам, че не е добре да си много емоционален, но аз нося чувствителността си с гордост и благодаря на всички, които четат тук и аз наистина много ви ценя и знам, че четете, защото разбирате :)
цитирай
4. tit - просто е завършено!
21.03.2011 23:44
virginblack написа:
пак не се е получило по комерсиалния вкус. или никой не го харесва, или никой не може да го кометира, ама то и какво да се коментра.

Не обичам да пиша глупости под красиви неща!
Мислех, да ти пиша , че Симон ми дойде като дъжд след текста, но ми се стори глупаво!
Освен това, без да те питам, го сложих в блогорола си, надявам се, не си против?
Такива неща трябва да се четат, трябва да се показват и да им се радва, който усеща!:)
цитирай
5. анонимен - ...
22.03.2011 01:44
Който е разбрал преглъща и се връща пак.
...............................................................
Момента с бонбоните ми напомни за това: http://www.youtube.com/watch?v=x57iA8VvGk0
цитирай
6. virginblack - това
22.03.2011 08:01
анонимен написа:
Който е разбрал преглъща и се връща пак.
...............................................................
Момента с бонбоните ми напомни за това: http://www.youtube.com/watch?v=x57iA8VvGk0


е един от малкото красивоподаръци, които получавам. Благодаря!
цитирай
7. virginblack - Разбира се
22.03.2011 08:02
tit написа:
virginblack написа:
пак не се е получило по комерсиалния вкус. или никой не го харесва, или никой не може да го кометира, ама то и какво да се коментра.

Не обичам да пиша глупости под красиви неща!
Мислех, да ти пиша , че Симон ми дойде като дъжд след текста, но ми се стори глупаво!
Освен това, без да те питам, го сложих в блогорола си, надявам се, не си против?
Такива неща трябва да се четат, трябва да се показват и да им се радва, който усеща!:)


нямам нищо против :)
цитирай
8. virginblack - това е така
27.03.2011 10:14
анонимен написа:
им четат приказките на Оскар Уайлд.

защото те са урок по живеене,а много големи не са ги разбрали, или са ги подминали, а в тях има тлкова любов, а понякога дори и в тези приказки любовта отваря дори портите на двора на големия великан. едно дете може да види. Защо ние ставаме слепи с годините или късогледи...
цитирай
9. martito - Разплака ме. . . стисна ме за гърл...
28.03.2011 15:04
Разплака ме... стисна ме за гърлото...

цитирай
10. naidobriq - Много ми хареса.Много е истинско и
01.04.2011 00:23
непринудено.Просто съвсем естествено си описала нещата от живота.Неща които всеки ден се случват у нас и по света.Благодаря с удоволствие го прочетох.Имаш бъдеще в писането.Това е скромното ми мнение.
Желая ти успехи,и спокойна нощ.
цитирай
11. totenlicht - имаш прекрасна дъщеря. надявам се ...
14.04.2011 11:59
имаш прекрасна дъщеря. надявам се синът ми да е поне наполовина толкова чудесен, когато попорасне.
цитирай
12. chalama - детенцето...
19.04.2011 13:33
....има стахотен човек за мама.истинска чувствена слаба и силна жена...
чудесен разказ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: virginblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1508144
Постинги: 391
Коментари: 1731
Гласове: 5232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031