Прочетен: 8819 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2013 09:46
Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла като пилони на веселието.
Само хората бягаха забързани да се мушнат на сухо, разперили чадъри, стиснали дръжките, увити в дъждобрани да не си развалят ...прическите.
Детето отвори вратата на къщата и затича към полянката пред къщата. Косите й се вееха в дъжда и нежните капки галеха лицето й. Тя клекна, отмятайки коса назад.
„Дойдох да видя как си. Пораснало си много. Мама каза, че дъждът е полезен за теб, за това не се тревожи, мое малко лукче. Сега няма да те поливам, защото имаш вода. Мама каза, че ще ти доведем компания. Подариха ни коренче на розов храст, който ражда бели рози и ще го сложим до теб да ти прави компания. Розите са много красиви. Искаш ли да ти кажа за славея и розата?”
Тя разказваше за славеят и розата и очите й се превърнаха в небе и от това небе заваля. Солени, тежки капки.
„И когато той отишъл да й даде розата, момичето я хвърлило, представяш ли си? А славейчето умряло, а луната спряла слънцето.”
Тя се задави и погали стръковете на своето лукче.
„Мама казва, че сега има война. Войната е когато едни хора убиват други хора, които са убили други хора. Аз все питам мама защо и тя все казва, че хората са глупави и се натъжава. Аз все питам защо и мама понякога мълчи, но понякога ми обяснява и ми показва. Когато я питам защо животните не воюват, мама мълчи, тя мълчи и когато я питам дали умират деца и веднага вадим блокчето и рисуваме дъга. Мама мълчи и когато я питам за бедните деца. Гледах един филм и там видях деца в Африка, които нямат храна. За това слушам, когато мама казва, че е хубаво да си изяждам храната. Питам мама защо хората, които имат много не дават на хората, които имат малко и тя казва, че тези, които имат не обичат да дават, а тези които нямат искат да дават, ама нямат какво. Мама ми обясни за родацията. Имало в Япония и навсякъде ни молят за помощ. И когато питам мама как да помогнем тя ме хваща за ръка и излизаме да гледаме луната. Ти спиш тогава. Купихме си бинокъл от чарити шопа и мога да виждам звездичката на Лъки.
Аз не го разбирам още нищо. В училище аз си давам маркерите на Холи, защото майка й не работи, а са три деца и тя няма маркери. А когато попитах мама защо когато Константин имаше рожден ден даде бонбони само на няколко деца, тя каза, че вероятно е пропуснал, ама аз не вярвам. И не знам защо на другия ден мама купи кутия бонбони и я даде на бащата на Константин и му каза „Да почерпите и другите деца. Да ти е жив и здрав сина.” Понякога не разбирам мама. Трябва да бягам, че мама каза да не седя дълго навън и да й помогна да посадим теменужките. Довечера ще дойда да те видя пак.”
А мама тихо се отдалечи преди детето да стане, тихо влезе обратно в къщата, тихо се затвори в банята и тихо и дълго плака. После сложи усмивката и извика „Пораснало ли е лукчето”
Хари Потър е мечтата на всеки, но не сме!
Повечето истини стоят в пространството дразнещо голи и всички се правим , че не ги виждаме.
Лакмуса в случая е предизвикателството към нас уж по-големите да бъдем такива, каквито трябва, а не такива каквито можем.
Не обичам да пиша глупости под красиви неща!
Мислех, да ти пиша , че Симон ми дойде като дъжд след текста, но ми се стори глупаво!
Освен това, без да те питам, го сложих в блогорола си, надявам се, не си против?
Такива неща трябва да се четат, трябва да се показват и да им се радва, който усеща!:)
22.03.2011 01:44
...............................................................
Момента с бонбоните ми напомни за това: http://www.youtube.com/watch?v=x57iA8VvGk0
...............................................................
Момента с бонбоните ми напомни за това: http://www.youtube.com/watch?v=x57iA8VvGk0
е един от малкото красивоподаръци, които получавам. Благодаря!
Не обичам да пиша глупости под красиви неща!
Мислех, да ти пиша , че Симон ми дойде като дъжд след текста, но ми се стори глупаво!
Освен това, без да те питам, го сложих в блогорола си, надявам се, не си против?
Такива неща трябва да се четат, трябва да се показват и да им се радва, който усеща!:)
нямам нищо против :)
защото те са урок по живеене,а много големи не са ги разбрали, или са ги подминали, а в тях има тлкова любов, а понякога дори и в тези приказки любовта отваря дори портите на двора на големия великан. едно дете може да види. Защо ние ставаме слепи с годините или късогледи...
01.04.2011 00:23
Желая ти успехи,и спокойна нощ.
чудесен разказ.
2. Sisters Of Mercy - Lucretia, My Reflection
3. Moter love bone
4. Temple Of The Dog (Pearl Jam &Soundgarden)
5. Pearl Jam - Black
6. Alice In Chains - Them Bones
7. Alice In Chains - Rooster
8. Requiem For A Dream
9. The Fountain
10. Amadeus - Salieri y Mozart
11. Platoon
12. Snatch, the f-word short version
13. Bukowski
14. Alice in chains - Would
15. Jimi Hendrix - All along the watchtower
16. Vicious Tradition by The Veils
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. аз