Част първа

 

Мъжете като цяло са по-поносимата , поне за мен половина от човечеството. Някак са добри приятели (ако не са курви) и са по-мълчаливи. Дори и да не разбират, не питат много. Общуването с тях е лесно, стига да знаеш 2- 3 футболни термина, няколко подробности за феродото и зацапаните свещи на автомобила и никога да не казваш “Ама ти не ме обичаш вече, защо не ме слушаш”. Мъжете гледат на нещата някак отгоре, някак мащабно. Жените се взират в дребнавите подробности, където прахосват много усилия и мозъчни клетки. Ама не ми е за това думата сега.

Връзката с мъж е трудно нещо.

Връзката с женен мъж е много трудно нещо.

Вечерите ти са свободни, защото той мие дупето на детето, после го храни, после има скандал с жена си или тъщата, или имат семейни гости. Недостатъци: докато той е зает с всички тези неща ти трябва да си си у дома и ако е възможно да не се забавляваш никъде, защото не се гледа с добро око.

Ако имаш нужда от нещо и случайно решиш да се обадиш , естествено рискуваш да уцелиш момента на семейната вечеря и получаваш уклончив отговор в стил “колега, сега не мога да говоря”. След като се е откачил за една цигара на балкона или да изхвърли боклука или да иде до магазинчето, биваш засипвана с “Мило, обичам те, животът е отвратителен, с жена ми се караме постоянно, колко ми липсваш……………”

Той крои планове за бъдеще. Ти някак не искаш да развеждаш човека, за това го молиш да се осъзнае, защото има дете. Но той крои планове. И плановете включват теб. Живот заедно, деца, ако трябва бягство в чужбина. Толкова е убедителен, че чак почваш да му вярваш, особено след като ти е съобщил че на ей сега ще каже на жена си.

По ред причини срещите ви са рядко, сексът е повече от малко, общуването се прехвърля в интернет, и то след 11 защото …там детето, жената…тя пък да ползва интернета “да си провери пощите”, ама това че ти имаш дете и искаш да си легнеш евентуално преди да е станало полунощ не е добре. В един момент усещаш как се връщаш към девствеността и естествено започва да ти писва. Поставяш въпроса за секса. Той решава да се самоубие. Няколко пъти. Иде ти и ти са се метнеш някъде, защото ти е писнало от лъжи.

После е стандартни сценарий. Ти намираш нещо за чукане, той става зъл и нападателен и ти обяснява колко си проста и ниско интелигентна. Всичко, което си правила преди и го е възхищавало, сега само го амбицира да те напада. Навсякъде. Искаш да проведеш един разговор очи в очи, но никога не може. СЕГА НЕ Е МОМЕНТ ЗА ТОВА. И теглиш една майна. От време на време те понаболява от обидите, но в един момент започваш да гледаш на всичко с лека насмешка и да си казваш “Колко съм била проста”. Така накрая всичко се разкашква ама така че чак се омазваш къде ли не.

 

Далеч по-поносима е връзката с разведен мъж. Тя е кратка. Разведеният наскоро мъж (наскоро…..1, 2, 3, 4, 5 години) е изпълнена с емоция. Той търси в теб ту жена си – бившата, ту майка си за утеха. Слушаш няколко седмици за прекрасната му дъщеря, за грешките, направени в брака, за бившите in-laws, които са прецакали брака му, естествено и за онази тъпа адвокатка, с която го е спипала жена му. Гледаш снимки, DVD та. Слушаш го толкова често, че чак започваш да му го разказваш вместо него, за да пестиш време. В един момент разбираш че няма дори за какво да пестиш време, защото дори след като правите задоволителен секс той казва “така добре ми е било само с жена ми”. И ставаш и си заминаваш.

Връзката с програмист- алкохолик ако не е от горните категории. Перфектна. Може да продължи цял живот и да е доста плодотворна. Обикновено имат чувство за хумор, не се налага никога да казваш къде и какво правиш тъй като компютърът е първата му любов, а ти си втората. Някак запазваш личното си пространство и си свободна. Единственото, което се иска в случая е да пиеш наравно с него и да си сложиш Линукс естествено и да разбираш  или поне да се правиш че разбираш  и че ти е супер интересно.

Следва: връзка с мъж 10 години по-малък от теб, с бисексуален мъж, с мъж с престижна професия и солиден доход, връзка с мъж 10 години над теб, връзка с таксиметров шофьор и връзка с мъж, чиито деца ще родиш.  

La la la la la
La la la la lee
A little bird lit down on Henry Lee
Come take him by his lilly-white hands
Come take him by his feet
And throw him in this deep deep well
Which is more than one hundred feet
And the wind did howl and the wind did blow
La la la la la
La la la la lee
A little bird lit down on Henry Lee
Lie there, lie there, little Henry Lee
Till the flesh drops from your bones
For the girl you have in that merry green land
Can wait forever for you to come home
And the wind did howl and the wind did moan
La la la la la
La la la la lee
A little bird lit down on Henry Lee

Съгласна по всички параграфи. А песничката направо ме размаза, обожавам я.

ами как да не се съгласиш с реални житейски факти. :))))

Не винаги хората се съгласяват с тези факти, дали защото така им изнася или са прекалено слепи.

Поздрави :)

Не съм се сблъсквала за сега с тези типажи под формата на връзка (или на нещо подобно по описаното), но ми звучи доста правдоподобно като информация.

толкова увлекателно разказваш,чак и на мене ми се прииска да опитам с мъж!

ми се прииска да те погаля по бедрото

не ги прави по-добри приятели. Просто нищо не ги интересува, за да питат. Безразлични са към другите.
Погледни като истинска жена.

няма нужда от сватби.