Та… на една висока планина, далеч от село и от град, в малка дървена къщурка живеело мъничко човече. Имало къси крака, обло шкембенце и малки очи като две копчета за риза (не от златните). Казвал се Сръчко Тъжното Сърце.
Всяка с...

 It’s a wonderful wonderful life…
От известно време гледам, и не мога да се начудя как от една шепа, чудесата на света  за има-няма десет години станаха милион.
Ето например: във всеки сайт има поне две реклами за скоростн...

 Всяка година декември го почвам така – няма ни подмине и тази година. Тая година се почна даже по-рано.
Истината е, че обичам Коледа… научих се да я обичам, ако трябва да съм честна. Но откакто не съм в България, Коледите ...

 Колко назад е отишъл светът?
Много.
Погледни една снимка на жена от преди 80 години и после се огледай около себе си.

 -          Какво си стиснал в ръката?
-          Няма да го дам. Мое си е.
-          Няма да ти го взема, само питам. Дай да го видя.

 От няколко месеца не спирам да мисля за времето когато бях в периода на все още крехките мечти и се опитвах да видя или по-скоро мижах, за да не видя, живота си напред.
Мисля, че на петнайсет години (вече напълно ограбена откъм илюзии)...

 Обичам да пиша, нищо, че според знаещите и начетените критици съм нечитаема.
Не мога да се хвана за една весела тема от изминалия месец, затова ще ти разкажа за рожденния ден на Лазар, едно от новите деца в бебешката група. Лазар идва ...

 Това съм го писала точно преди осем години. Още живеех в България. Още ме четяха малко хора, още никой не ме нападаше и хулеше открито и покрито. Сега го пускам, за да те питам: Какво се промени за осем години, пет от които вече не съм ...

 Преди да пропиша разказчета... хах... намерих си един единствен оцелял стих хах. Много е смешен, какво ще кажеш, а? 
няма име
Защо ли в мозъка ми още дреме

 Обичам сцената.
Имам бяла рокля със синя дантелка. И косата ми е дълга. Понякога лети след мен.
Не ме викат често за участия. Понякога един път в седмицата, понякога – един път в месеца, но има сезони, когато съм на сцена всяка ...

 Нещата никога не са такива, каквито изглеждат в брошурите.
Местата никога не са такива, каквито изглеждат на снимките.
Училищата никога не са това, което ти казва директора.

 Когато отказваш да се спреш, Вселената намира начин да те спре. За малко може би.
Преди два месеца се бях зарекла,  че ще хвана да изчезна, ей така за малко, да ме няма. Тогава излъгах. После се наложи.
Беше ми дадено времето, което н...